Нова надежда!

Здравейте! Ъ-ъ, има ли някой? Ми няма! То само на Петела съм казал, че имам блог:)
Та върнах се от поредния предварителен изпит в УНСС. Понеже резултата не е толкова обезкуражаващ, колкото предишния ще го напиша в началото:

ЕПИ - История на България (модул 1+модул 2+модул3)	5.26
ЕПИ - История на България (модул 3)	4.97

Първото нещо,което ми направи впечатление е, че по езикова култура и математика (модул 1 и 2) трябва да имам оценка над 5.26 ! Това са предмети по които едвам докарвам до четворката. Даже по математиката и това не е сигурно да стане втория срок. Ако седна да поуча малко по тях сигурно трябва да ми пишат 7 :)) По история не знам да се радвам ли, да се ядосвам ли... Знам само, че на истинските изпити ще имам над 5.50 ]:-) Айде до после! При такова време навън не ми се пише повече.

До сега

Въпреки умерения ми песимизъм все пак успях да свърша нещо от плана през първите два дни.

• Май хванах тройката по математика (аман от тройки!)
• Избягах от контролното върху Вапцаров (остава за утре заедно с езиковия тест)
• Пратих писмо на брат'четката в Израел (много мъки имаме с Петела по отношение на писмата)
• Не само си купих костюм, но и риза + друга риза и колан. Напоследък много ме кефят ризите. Страшно са ми симпатични. Разбира се панталона ми е меко казано широк и все едно съм влезнал в каца. Така ще е щом нося 42-44 номер, а най-малкият който намерих е 48. Дано са добри шивачите. Друго не мога да кажа.
• Новото име на блога ще е "мачка еде кисело зеие и гледа на водомер" ! Това е положението. Самия аз не знам защо го направих, затова ми се струва, че тази безмислица е достатъчно подходяща.
  

Бих прибавил и едно ново нещо към списъка => да се науча да слагам запетайките на правилните им места. Не съм сигурен, но май имам някакъв проблем с тях. (добре, че е огнената лисица да следи за правописа...)

Това обаче не са истинските неща които ме накараха да пиша отново в блога. Днес ми се случи нещо доста обикновено, с което направих доста странна асоциация. Направо не знам как го измислих. Та чакам си аз с досада да свърши последния час и изобщо не обръщам внимание на разбунтувалите ми се дебели черва. Звънеца бие. Взимам си нещата и беж да ме няма. Да ама така ме напъна още с излизането от двора... На всеки ъгъл ми се привиждаше облицована с мрамор обществена тоалетна, с два пилона отпред - на единия българското знаме, а на съседния това на ЕС(нали сега е на мода навсякъде да се вее ;) ). Вътре всичко да е чисто, да мирише на плодове и докато всеки се поти над собственото си "произведение" да се наслаждава на специално подбрана класическа музика(от Вивалди до Вагнер, според силата на напъните). Всичко това да е без пари. Нали сме цивилизована държава! Естествените нужди трябва да се задоволяват подобаващо от всички. Но не това е най-важното. Докато се опитвах да удържа фронта се сетих, че ситуацията много напомня на кандидат-студентската ми подготовка => Имам малко време и много път (неща да науча). Много ме мързи и искам да се отпусна. Отпусна ли се става много лошо, всички наоколо ще разберат и ще е голям срам :) Постепенно ще свикна. На вратата(преди изпита) изведнъж ще ми стане много трудно. Едвам се издържа! С последни сили ще устискам да влезна влезна в кенефа(университета:) ) иии... оп изненада ! Заето е ! Това наистина ! След 10-15 мъчителни секунди блажено се разтоварвам. Това е асоциацията. Доста цветушта. Преди малко пък баща ми за малко да намери две шишета водка в раницата ми. Останало по малко в двете и от около 2 месеца няма кога и с кой да ги допия. Само някакъв проблем могат да ми докарат. Обмислям да ги дам на някой клошар. Ае лека !

Планъ !

Следващите десетина дни ще са интересни. И понеже или ще забравя или ще се направя, че нещо не е трябвало да го свърша ще ги напиша нещата тук за да няма къде да се спотайвам.

• Да си науча за класната по математика на 18ти
• Да си науча за контролното върху Вапцаров на 18ти
• Да си науча по история за 19ти
  
• Да си науча за контролната по езикова култура на 20ти
• Да си науча за контролната по химия на 20ти
• Да си направя пищови за контролното по география на 21ви
• Да си науча за класната по английски на 21ви
• Да преговоря за пробния ДЗИ по БЕЛ на 23ти
• Да преговоря за пробния ДЗИ по история на 26ти
• Да преговоря за предварителния изпит по история в УНСС на 28ми

• Да си купя тъпия костюм
• Да напиша най-накрая писмо на братчетката в Израел
• Да измисля свястно име на блога ;) и да напиша малко инфо за мен
  
• Да подготвя роу файловете, които съм нащракал за публикуване в нета
• Да запиша диск-два с музика за баща ми
• Да реша тестовете за ВТУ и каквото не ми е ясно да питам на уроците
• Да преснимам 4 теми по история и да ги върна
• Дааа....
• Да кача 3-4 кила до 26ти май :)
• Да си купя чорапи
• Ох не мога да измисля повече

Последните дни ми се губят нещо. Спомням си само, че на 14 бях на изпит в УНСС и изкарах следния умопомрачителен резултат:

ЕПИ - Бълг.език и литература (модул 1+модул 2+модул3)	3.13
ЕПИ - Бълг.език и литература (модул 1+модул 3)	3.35

Кеф на буци !

Христос възкресе !

Тази година Великден мина много готино. Пълна идилия ! Нямам думи. Като изключим чисто християнската част как ви звучи на закуска агнешко с картофи, много салата и други работи, на обяд пиле с ориз и на вечеря пак агнешко плюс другите екстри. Точно като за след дълъг пост. А, че пост нямаше, да нямаше. Пък и не съм сигурен защо трябва да се подражава на Исус точно в постите. Предполагам, че му се е наложило няколко пъти в живота за по няколко месеца. А на нас обикновените хора всички на куп и всяка година, а не равномерно разпределени в период от 33 години. Най-накрая ще взема да я прочета Библията за да съм по-наясно с нещата. Детския вариант, който го опатках около 4ти клас не е много изчерпателен. Между яденията направих няколко снимки на щипки. Минах и през баба и дядо да ги видя. Пак правих снимки. И при майка ми бях. Не ме изнерви! Цяло постижение за нея. Имаше и други неща но не си ги спомням. Може и снимки да кача, но ми се ебава роу конвертора.

В понеделник цял ден киснах на гарата. И около нея. Защо ли ? На кратко щото съм идиот. По-точно не мога да го кажа ;) След като си изгубих един ден, станах 1/4 дюстабан (тоест с половината десен крак), излезнаха ми 1-2 мазола и накрая не постигнах желания ефект - да срещна един субект, реших да не съм повече идиот. Или с други думи Народе, първо взимай телефона на какичката и чак тогава всичко останало. Другия вариант е това което аз направих - цял ден на гарата и да се молите ако не да я видите, то поне охраната да не ви помисли за ъъъ не мога да го измисля и да ви хвърли един бой. Мен само ме гледаха лошо :)
Хубавото беше, че между заминаването на влаковете успях да поснимам (за 2ри пореден ден !) и да се разкарам из по-слабо познатите ми места из Пловдив. Новата ми любима улица се казва.... София ! Без майтап ! Едва ли има много такива живописни места из града. От едната страна спретнати малки кооперации, от другата добре поддържани зеленчукови градинки с много цветя, а покрай самата улица цъфнали ябълки (ако не се лъжа). Все едно си в някое малко селце. Естествено не липсваха и песнопойните птички ;) Колите са паркирани където трябва и не се опитват да те сгазят. Както виждате приликите с града София липсват :)
Деня завърши с един безалкохолен коктейл (сок банан+ягода и топка сладолед) с приятели и стига толкова за днес. За онзи ден, де.