До сега

Въпреки умерения ми песимизъм все пак успях да свърша нещо от плана през първите два дни.

• Май хванах тройката по математика (аман от тройки!)
• Избягах от контролното върху Вапцаров (остава за утре заедно с езиковия тест)
• Пратих писмо на брат'четката в Израел (много мъки имаме с Петела по отношение на писмата)
• Не само си купих костюм, но и риза + друга риза и колан. Напоследък много ме кефят ризите. Страшно са ми симпатични. Разбира се панталона ми е меко казано широк и все едно съм влезнал в каца. Така ще е щом нося 42-44 номер, а най-малкият който намерих е 48. Дано са добри шивачите. Друго не мога да кажа.
• Новото име на блога ще е "мачка еде кисело зеие и гледа на водомер" ! Това е положението. Самия аз не знам защо го направих, затова ми се струва, че тази безмислица е достатъчно подходяща.
  

Бих прибавил и едно ново нещо към списъка => да се науча да слагам запетайките на правилните им места. Не съм сигурен, но май имам някакъв проблем с тях. (добре, че е огнената лисица да следи за правописа...)

Това обаче не са истинските неща които ме накараха да пиша отново в блога. Днес ми се случи нещо доста обикновено, с което направих доста странна асоциация. Направо не знам как го измислих. Та чакам си аз с досада да свърши последния час и изобщо не обръщам внимание на разбунтувалите ми се дебели черва. Звънеца бие. Взимам си нещата и беж да ме няма. Да ама така ме напъна още с излизането от двора... На всеки ъгъл ми се привиждаше облицована с мрамор обществена тоалетна, с два пилона отпред - на единия българското знаме, а на съседния това на ЕС(нали сега е на мода навсякъде да се вее ;) ). Вътре всичко да е чисто, да мирише на плодове и докато всеки се поти над собственото си "произведение" да се наслаждава на специално подбрана класическа музика(от Вивалди до Вагнер, според силата на напъните). Всичко това да е без пари. Нали сме цивилизована държава! Естествените нужди трябва да се задоволяват подобаващо от всички. Но не това е най-важното. Докато се опитвах да удържа фронта се сетих, че ситуацията много напомня на кандидат-студентската ми подготовка => Имам малко време и много път (неща да науча). Много ме мързи и искам да се отпусна. Отпусна ли се става много лошо, всички наоколо ще разберат и ще е голям срам :) Постепенно ще свикна. На вратата(преди изпита) изведнъж ще ми стане много трудно. Едвам се издържа! С последни сили ще устискам да влезна влезна в кенефа(университета:) ) иии... оп изненада ! Заето е ! Това наистина ! След 10-15 мъчителни секунди блажено се разтоварвам. Това е асоциацията. Доста цветушта. Преди малко пък баща ми за малко да намери две шишета водка в раницата ми. Останало по малко в двете и от около 2 месеца няма кога и с кой да ги допия. Само някакъв проблем могат да ми докарат. Обмислям да ги дам на някой клошар. Ае лека !