В сряда с Пешо съвсем инцидентно попаднахме в един рейс за Батак, пълен с девойки от хуманитарната. Трябваше да ходим на някаква конференция свързана с Априлското въстание и по специално с клането в Батак. Причината естествено беше всеизвестният проект на Балева и Улф някой си(ако не греша). Бях се надъхал за нещо като дебат по историческа тема и тайно се надявах онези двамата да се престрашат и да дойдат, но уви. Беше ужасно скучно. Самите организатори го нарекоха "Урок по родолюбие" или нещо
подобно. Като се има предвид, че Първанов дрънкаше най-много беше супер тъпо и неестествено. Малко цитатчета и после плюене по тях. Дискусия -> нъц! Плюенето си беше оправдано, де. Малко парадоксално ми се вижда бивш комунист да се прави на родолюбец и радетел за европейски ценности. Да не забравяме, че наближават изборите все пак :))) В края на краищата точно преди да заспя ми текна супер яко кръв от носа и ме принуди да се чупя по бързата процедура. (Тя природата знае най-добре какво е най-добро за мен :) ) След 3-4 минути се оправих. Дано този, който е влезнал в тоалетната след мен да не се оплашил много. В такива случаи така омазвам нещата, все едно са ме клали. За това не отидох на предпредпоследния ми учебен ден. След тъпотията се шматках час и малко и хайде в Пловдив. Нищо особено. Доста соц статои и паметници на партизани и др. подобни с петолъчки в най-отгоре.Четвъртък трябваше да е по-обещаващ. Преди обед вместо даскало трябваше да ходим на ден на таланта. Тъпичко начинание. Бас държа, че щеше да е като последните 2 години. Затова и не отидох. След обед щях да пътувам към София за концерта на Блайнд Гардиън. Бащата не ми даде пари и нещата бяха малко под въпрос. Все пак имаше начин да се сдобия с въпросните 60-65лв. но ми се скапа нещо настроението и теглих една майна на всичко. Днес ми казаха, че не е било кой знае какво (те кво ли разбират непросветените), но като видях тези кадри много ми стана тъпо. Еми аз съм си виновен.
Днес. Петък. Днес трябваше да е Големият ден. Последният Ден на майстора и трябваше да се запомни. Тоест да се напием безпаметно, да не можем да си кажем малкото име, да не можем да слезем по стълбите на два крака и т.н. и т.н. Разбира се и тва не стана, Бяхме само 4ма човека и играхме на белот... двойка :( Нямаше ги необходимите условия и решихме да пийнем кафенце. Там пък само си човъркаха смарт телефоните, атмосферата беше като в погребална агенция и реших да се прибера. После ходих да си избера пръстен. Още не съм сигурен дали ми харесва достатъчно, но мисля, че ще си го харесам в крайна сметка. Е, остава по малко от час до края на последния Ден на майстора в средношколската ми кариера, така че отивам да читам малко книги ;) Няма начин традиция :)
